Историко – географската област Каршияка е мястото, където е разположено едно от най-известните за област Благоевград села. То носи името Палат и е административно прикрепено към община Струмяни, а източните склонове на Малашевската планина са още една удобна локация за намиране на мястото. Само на 11 км от селото лежи курортният град Сандански, а до общинския център Струмяни дистанцията е девет километра. Флуоритът е един от материалите, които до сравнително скоро се добиват на територията на селото, в което средната годишна стойност на валежите от дъжд не надвишава 550 мм. Друга любопитна в географско отношение подробност е богатството на подпочвени води, а освен това границата със Северна Македония е много близо. Стръмните голи брегове на две относително малки по площ сухи дерета свободно разпръскват архитектурния облик на мястото. Те се намират в югозападна и северозападна посоки, а на изток двете дерета се вливат в трето, което е малко по-широко в сравнение с останалите.
За 1969-та година в района на Палат и околностите са регистрирани общо тридесет на брой обекти, като 28 са къщите, а една – църквата. Има още една постройка, която е категоризирана като нестопанска сграда, а по-късно става ясно, че това е плевня. Що се отнася още до архитектурата на селото и облика му, той е предимно селищен. Уличната мрежа и разширенията около площадите обаче не са налице чак до 1980-та, когато на много места в страната се забелязва бум на социалистическото строителство. Къщата на Яна Пашова е мястото, до което се построява чисто нова сграда. Тя трябва да побере кметството, а също така вече има и кооперативен магазин. После се стига до изграждането на голям площад и на мост от цимент, намиращ се непосредствено над дерето. По същото това време се прави уширение на отбивката на главния път, а площадът свързва центъра със селския магазин. Гробищният парк също е налице и до него се стига по-лесно благодарение на изградена за целта свързваща улица. Селските казан и резервоари са общодостъпни за всички, а за целта отново е направена улица, която да свързва долния и горния краища на населеното място.
През 1857-ма в Палат се изгражда православен храм, който точно след двадесет години е напълно опожарен от турците. През 1883-та е отново изграден и кръстен Свети великомъченик Димитър. Тази постройка е от типа трикорабна, а таваните са изградени от дърво и имат плоска форма. Що се отнася до подът, за покритието му се използват каменни плочи. Освен църквата, тук има още доста на брой архитектурни обекти и паметници. Сред по-известните са къщите на Елена Терзийска и Костадин Граматиков, както и тази на Вангел Кундов. Името на селото има интересен произход, като за него се борят две основни тези. Според първата то е резултат от честите палежи, които извършват турците по време на своите набези. Другата версия гласи, че етимологичните корени трябва да се търсят в гръцкия, където има дума за колиба. Към по-стари епохи няма как да се направи проучване на мястото, защото липсват данни, а не се съобщава и кога точно се стига до възникването му.
